Тази сутрин се събудих рано както винаги! Спомних си някои събития от вчерашния ден и се питах истина ли беше или сън!?
   От година се опитвам да си намеря работа и все попадах на хора, които ме гледаха и ми се смееха, когато им кажа че съм студентка и търся работа - смееха се на това че имах изпити, а сега презаписах последния семестър именно заради тях! Юни месец е защитата на дипломната ми работа, в момента ходя на лекции само по една дисциплина, по която съм на път да се освободя от изпита! Е вчера разбрах, че преподавателят по тази дисциплина не е такъв, какъвто го бяха изкарали бившите ми колеги - той е най-вече човек, който помага на студентите да се реализират в една или друга област, не зависимо дали е по специалността която следваш или не, и вчера се убедих в това!
   Ще потвърдя и думите в един от моите постинги - НАДЕЖДАТА УМИРА ПОСЛЕДНА, а може би трябва да кажа, че  ТРЯБВА ДА НАПРАВИШ ДОБРО ВПЕЧАТЛЕНИЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ ЗА ДА ТЕ УВАЖАВАТ КАТО СТУДЕНТ И БЪДЕЩ ТЕХЕН НАСЛЕДНИК В ПРОФЕСИЯТА ИМ! 
   Вчера поне разбрах че има и свестни преподаватели, които влизат в положението на студентите и предлагат своята помощ!
   Ще потвърдя обаче думите на един друг постинг от друг автор - че трябва да вярваме, че след всяко зло идва и доброто и да не се предаваме! Аз лично разбрах, че животът е една постоянна битка, в която и за миг не трябва да се предаваш!!!
   Години наред търпях обиди, подигравки, често се случваше да бъда нежелана в класа на саучниците си, често ми подлагаха крак! Това ме караше да страдам, дори се бях затворила за известно време между четирите стени! 
   Но вече съм по добре психически и това го дължа на малкото истински приятели, които ми останаха и на любимият човек!!!