Пиша този постинг относно една жена регистрирана в блога. Няма да казвам коя е, но съм сигурна, че някои ще я познаят по описанието тук.
 Ето и началото: видя ми се доста интелигентна жена, когато си направих Блог. Тя ми пишеше хубави коментари за всеки един постинг и дори за някои от тях ми пожелаваше да продължавам все така, а също така и късмет в начинанията ми занапред. Въпросната дама пише наистина хубави стихове и в един от постингите спомена дъщеря си Полина. Стана ми интересно и си казах "Ето едно познанство с майката на една от скоро известна певица!". Аз също и писах не лоши коментари, както и я подкрепих в някои нейни размисли,  докато не разбрах за един коментарите в Блога на един Историк. Докато не си разменихме няколко лични съобщения разбрах, че тя не харесва това някой да пише есета на Историческа тематика и изкара автора като лицемер, който не пишел верни неща и само плюел нашата родна България. 
 В един от отговорите си до мен ми се кълнеше, че няма нищо общо с този човек, и че не са говорили нищо за мен. Истината е че дори не съм й намеквала, че е говорила с когото и да е зад гърба ми, нито пък че е казвала нещо лошо по мой адрес. Отговорих й че тълкува всичко погрешно, а тя ме изкара как ли не коварна злобарка и, че щяло всичко да ми се върне!?
 Последното изречение, което написах не зная как да го разтълкувам. Има една приказка:"Без вина пак виновен!" и се почувствах жестоко обидена. Но не си го сложих присърце, защото не е първият нито последният човек, който ме разбира погрешно. 
 Колко  жалко наистина, че има такива хора като нея. Един интелигентен човек никога не би написал подобни обвинения!!!

на написаното тук, което зная, че е изстрадана истина. Човек, който не е изпитал това на гърба си с право се съмнява, че е възможно да има такова "чудо". И добронамерените и състрадателни блогъри се опитват да покажат, че всеки човек може да се уважава и да се общува с него. Така постъпих и аз... Но след като изстрадах своята добронамереност, сега имам едно място, което по никакъв повод не посещавам. Просто за мен то не съществува!!!
Хубаво е, че си изляла болката си!
Бъди щастлива и вдъхновена!:)))

Така е - истина е!
Това не е болка за мен,исках да покажа на неизтрадалите какви хора всъщност има!
Благодаря ти за пожеланията :)

А аз имам анкета за нея-ако ще ти стане по-леко и забавно-в блогрола ми №1.А и и посветих няколко постинга :)))

Или още по-добре, да вземе да ритне камбаната?
Горките дечица! :(
А ти мила със секра по СЕКИРАТА!
ЩЕ ПОБЕДИМ, ЩЕ ВИДИИИШ! :):):)
Поздрави!