Това мое стихотворение съм написал  няколко дни след гладната ми стачка в Бобов дол.
  ГЛАДНА СТАЧКА   Тя идва предпоследна. След нея е смъртта. Със ацетонов дъх и дъх на нещо гнило. Превръща във енергия стремежа на плътта, за да получи вяра във онази страшна сила, която в миг разкъсва  физичните закони, телепортира воля със скоростта на мисъл, преодолява орбити и догми, и канони, и стига до човека на живот орисан.   Ний всички сме във гладна стачка. Нима наистина не знаете защо и как? Огъват се краката ни при по-голяма крачка. Боли измъченият от глада гръбнак.   Гладът за свобода- всеобща гладна стачка. Гладът за красота- безсрочна гладна стачка. Гладът за истина- щафетна гладна стачка. Гладът за светлина- безкрайна гладна стачка.   Хе, вие, гладните! Все още ли очаквате отгоре, от тази окопана шайка на баира хамбарите със светлина да ви отвори и къшей свобода да ви сервира?   Днес истината само е кръвната ни захар! Подкрепящата длан- хемоглобин! Изчакването- това са повече урати! Лъжата и страхът- билирубин!   Не идва предпоследна тя. Това е мое мнение. След общо взето скучния антракт, Смъртта е предпоследното явление. Безсмъртието е последен акт.  
27-28.04.1989 г. Ст. Димитров/Дупница/-Ст. Загора

............. Силна и вдъхновена мисъл в "разчупена" стихотворна форма !!! ..... Ехаа , поете и ...... войскарю .... !!!! .............................

Като се имат предвид условията, при които е правено, е добро. Драматизъм, болка и ненавист - всичко, което е нужно... Иначе самият стих не е на ниво като литературен експеримент, но едва ли това е важното.

това стихотворение има няколко много престижни международни награди.-Италия, Испания, САЩ, Полша.

Когато гладът е за свобода, за идеи и поетът е боец за определена кауза, наистина се получава. Талантът е на лице, но преди всичко в поезията!

Разбира се. В политически аспект е силно и безкомпромисно. И тези преимущества не се губят при превода.

Не съм чел нещо подобно в мижавата
днешна официализирана поезия.
Бравос, брависимо!
Поздрави за стиха. Ок

За даскал по литература може да не е на ниво от техническа и художествена гледна точка.
Но за човек, който разбира от истинска поезия е повече от издържано.
По класическите канони, кой пише сега?
Никой, или пуетесите, както ги наричат тук.